Създадохме този блог, за да споделим опитът си при лечението на лаймска болест. За щастие нашият опит за лечение беше успешен! Разбира се, имайте предвид, че това е само нашата история и неслучайно сме я описали доста подробно. Това, което разбрахме е, че всеки случай на лаймска болест е много специфичен и човек сам трябва да прецени какви стъпки да предприеме за себе си. Затова с тази публикация не ви даваме съвети, а просто споделяме нашия конкретен опит.
Също така тази публикация не е някакво отрицание на антибиотиците, а подробно описан подход на хора, които са в голяма степен скептични към антибиотиците (и по-конкретно към използването единствено и само на антибиотици от всички хора и почти за всичко, както и за дълги периоди от време), но все пак са взимали и антибиотик.
Още в началото искаме да изкажем огромната си благодарност към всички хора, които са споделили личния си опит относно лечението на лаймската болест в интернет! Всички блогове, сайтове, лични истории и споделени лечебни протоколи за алтернативно лечение ни вдъхнаха много надежда и ни дадоха много полезни насоки. Особени благодарности искаме да изкажем на Мартин Монов, който поддържа сайта „Всичко за лаймската болест“ (http://laimskabolest.com/ ), както и на Стивън Бухнер (http://buhnerhealinglyme.com/), на чийто лечебен протокол се спряхме и използвахме в продължение на 1 година след първия и единствен курс на лечение с антибиотици. Благодарим и на приятелите ни, които споделиха лично с нас своя опит.
Ние сме Нели и Петър и приключението с лайм за нас започна на 14 юни 2015 г. Тъкмо тръгвахме на море и чакахме автобуса, който да ни откара до Гърция. Петър си беше сложил къси панталони, и като стана от пейката, на която се бяхме настанили на Автогара Сердика, забелязах специфичния червен обрив отзад на свивката на крака му.
Спомням си, че направо ми призля. Познавах този обрив, защото мои колеги бяха боледували от лайм. Бях разглеждала снимки на обрива в интернет не веднъж и това, което виждах на крака на Петър удивително приличаше на обрив предизвикан от лаймска болест. Появата на обрива също съвпадаше с обичайния период – от около 2 седмици – за поява на обрива след като си бил ухапан от кърлеж. Не бяхме видели кърлеж точно на това място, но точно преди 2 седмици бяхме на къмпинг в Сърбия(Западна Стара Планина) и там имаше много кърлежи.
От автогарата вместо за Гърция потеглихме към вкъщи. Бяхме много притеснени. Направо треперех. С Петър сме привърженици на алтернативната медицина, но от страх първото, което направихме бе да тръгнем по болници. Разбира се, в никоя болница в неделя в София, не намерихме специалист, който с положителност да ни каже какво мисли за този обрив. На следващия ден отидохме в Националния център за паразитни и заразни болести на бул. Мадрид в София. Там в съответния кабинет погледнаха обрива, но ни казаха, че също не могат да преценят от какво е и ще трябва да се направи тест. Тестът обаче нямало смисъл да се прави толкова скоро след ухапването. Трябвало да мине поне месец, за да може организмът да произведе достатъчно антитела срещу болестта. Тестът всъщност засичал антителата, а не самата болест.
И така, ние все пак отидохме на море, но няколко дни по-късно. През цялото време наблюдавах обрива, защото в Центъра за паразитни и заразни болести ни казаха, че ако червения кръг започне да расте, значи е лайм. Обривът се разшири съвсем леко и след около 10-тина дни изчезна. Вече си мислихме, че ни се е разминало, когато на 4 юли обривът отново се появи. Тогава направихме тест, но се оказа, че трябва да чакаме резултатите цяла седмица.
В седмицата, докато чакахме резултатите да излязат, решихме да ползваме алтернативния метод за лечение със сол. Изчетохме доста блогове и сайтове в интернет и открихме американски сайт, в който група хора споделят техния опит за лечение на лайм със сол. В много други сайтове също прочетохме, че солта е силно антибактериално и детокс средство, затова решихме да опитаме. Исках да бъда солидарна с Петър, още повече, че също бях хапана от сръбските кърлежи, макар да нямах обрив или други някакви симптоми. И така, и аз пих от солното лекарство.
В продължение на една седмица приемахме по 10-12 гр. нейодирана сол + 1500 мг. Витамин Ц с поне 2-3 литра вода всеки ден. Дозата реално е 1 гр. нейодирана сол на 5 кг живо тегло., т.е. 60 кг човек трябва да взима около 12 гр. сол на ден. По оригинална рецепта би трябвало да приемаме по 3000 мг Витамин Ц на ден, но мисля, че реално взимахме само по 1500 мг. (по три таблетки от 500 мг.) Това е уебсайта, от който взехме рецептата: http://www.lymephotos.com/
На мен солта ми се отрази доста драматично. Още на първия ден получих страничния ефект от детоксикацитята със сол, т.нар. ефект на Херцхаймер. Започнах да повръщам и вдигнах висока температура. Д-р Херцхаймер е установил, че това са най-честите реакции, когато тялото започне бързо да се освобождава от невротоксини. При Петър лечението със сол не даде такива силни странични ефекти. Предполагам, че той не е имал толкова много токсини за изхвърляне на онзи етап. Все пак, за разлика от мен, той никога не е злоупотребявал с алкохол, цигари или кафе. Освен това, той нямаше никакви други оплаквания и бактериални инфекции, докато аз си имах доста лек, но хроничен проблем с гърлото, който влачех от години (след дълго и не особено задоволително лечение с антибиотици).
След около седмица резултатите от кръвните изследвания излязоха и се оказа, че Петър има голямо количество антитела срещу лаймска болест. Според специалистите това означаваше, че Петър е заразен.
Започнахме стандартно лечение с антибиотик. Петър пи доксициклин 10-12 дни.
В тази седмица, не можех да се примиря с факта, че партньорът ми трябва да пие силни антибиотици за неопределено дълго време. Съпротивата ми се засилваше от факта, че това лечение по никакъв начин не гарантираше, че той ще оздравее. Петър също не изгаряше от желание да пие антибиотици. Още повече, че скоро след като започна да ги пие се появиха и някои странични ефекти от тях, като болки в ставите. Най-неприятното при антибиотиците е, че страничните ефекти от тях много приличат на симптомите, причинени от самата болест. Така никога не знаеш, какво точно се случва –дали изобщо се лекуваш или не. Притесненията ми се усилиха допълнително от многобройните скептични мнения по отношение на антибиотиците на мои познати лекували се от лаймска болест, както и на непознати хора, споделили опита си в интернет пространството.
След дълго ровене в интернет попаднах на сайта на Стивън Бухнер (http://buhnerhealinglyme.com/) и неговия протокол за лечение на лаймска болест. Още докато Петър пиеше антибиотиците намерихме четирите съставки от протокола на Бухнер. За щастие се оказа, че и четирите могат да бъдат открити лесно на нашия пазар под формата на имуностимуланти и хранителни добавки за спортисти. От сайта на Стивън Бухнер разбрахме, че няма проблем протоколът да се приема заедно с антибиотиците и така и направихме.
След първия(и последен) курс на лечение с антибиотици, Петър започна да приема само билките от протокола на Бухнер. Аз също приемах билките, защото се оказа, че дори да не съм болна те няма как да ми навредят. По-скоро биха могли много да ми помогнат да си укрепя имунната система. Всъщност, основната цел на лечебния протокол е така да засили имунната система на човек, че тя да се справи с болестотворните бактерии.
Около половин година след теста на Петър и аз реших да си направя тест за лаймска болест – ей така от любопитство. Оказа се, че имам граничен резултат, който най-вероятно бе предизвикан от наличието на други бактерии в тялото ми. По това време антителата срещу лайм в тялото на Петър намаляваха, но все още бяха далеч от граничните резултати. По тази логика, установените леко завишени на брой антитела в моето тяло вероятно се бореха с хорничната бактериална инфекция в гърлото ми.
Аз приемах протокола на Бухнер около половин година, а Петър около година. Още през юни 2016 г. изследванията на Петър също показваха гранични резултати на антителата срещу лаймска болест, което можеше да означава, че е оздравял! Все пак той продължи да приема билките. Два месеца по-късно си направи нови изследвания и резултатът отново беше граничен. Започнах малко да се тревожа, докато в сайта „Всичко за лаймската болест“ попаднах на информация, че всъщност антителата остават дълго време в тялото на човек дори след като се е излекувал. Вероятно остават дори за цял живот. Това означаваше, че е доста безсмислено Петър да си прави тестове по системата ELISA на всеки два месеца. През август 2016 г. изследванията отново показаха граничен резултат, който според думите на една лекарка „нищо не означава“. За нас обаче тези резултати означаваха много - бяхме намерили ефективно лечение срещу лаймската болест. След успешното прилагане на протокола, Бухнер препоръчва да се взима Астрагал по 1000 мг. на ден профилактично за поддържане на имунната система за неопределен период от време. Точно това направихме и ние.
През декември 2016 г. Петър отново си направи тест и резултатите най-после бяха отрицателни!!!! Петър е здрав!
Ето и протоколът на Стивън Бухнер, който ние ползвахме:
1 таблетка по 200 мг Ресвератрол 3 пъти на ден (Ресвератролът вещество, което се извлича от Японската фалопия; Стивън Бухнер не препоръчва ресвератролът, който е извлечен от грозде за лечение на лайм)
1 чаена лъжичка тинктура от Котешки нокът 3 пъти на ден или 3 таблетки по 500 мг на ден
1 таблетка по 500 мг Астрагал 2 пъти на ден
1 чаена лъчжикка тинктура от Сибирски женшен 2 пъти на ден
На сайта на Бухнер има качен нов протокол, както и вариации на стария. Всеки човек може да прецени кой точно от вариантите да ползва за себе си в зависимост от това дали има алергия към някоя от билките, дали има ко-инфекции с други бактерии и пр.
Желаем успех в лечението на всички! Нека да има мир, здраве и щастие за всички същества!
Сърдечни поздрави,
Нели и Петър
За контакт с нас: blueprints@abv.bg
П.П.
Дама, която е чела този блог ни обърна внимание, че много често първопричината за поява на болестта на Хашимото е заразяване с лаймска болест или други паразити, като напр. EBV (Вирус на Епщайн-Бар) или язвена болест(H. Pylori ). Подробна информация за тази връзка между заболяванията има във филма The Thyroid Secret на Dr. Izabella Wentz. Надявам се тази информация също да бъде полезна на хората, които търсят своя път към здравето. Нека да споделяме и разпространяваме опита и знанията си!
